В този ден самият Господ броди по света! Ето какво може и какво не може да се прави!
Приближава един от най-важните православни празници! Важно е да се организира вярно, с цел да бъдат благополучието и щастието с вас през цялата година!
На 25 май 2017 година се отбелязва празникът Възнесение Господне (Спасов ден). Възнесението на Господа се прави на четиридесетия ден след Великден, затова постоянно се пада в четвъртък
Смята се, че през тези 40 дни от Великден до Възнесение, Христос броди по земята, гледайки като живеят елементарните хора, санкционира грешниците – алчни богаташи и възнаграждава праведниците – чистите по сърце и душа хора.
Ето за какво се счита, че на никой не трябва да се отхвърля в този ден лепта, не трябва да се отхвърлят молби, значимо е да не се минава безмълвно около трагичен човек. Защото под такава маска може да се е скрил самият Господ. Не бива да се ругаят другите хора и не трябва им се пожелава зло – това ще ви се върне многократно.
Не забравяйте да прочетете молитва на Възнесение, да посетите храм, да извършите положително дело. На Възнесение настава краят на земното служение на Божия Син. Побеждавайки гибелта, давайки опция на всеки да бъде възкресен в популярност, Той направи и освен това – в Свое Лице възвиси човешката природа към Престола на Бог Отец, подготвяйки естеството на човек за приемането на Светия Дух, който Той даде обещание да изпрати на хората Свои от Отца.
В деня на Възнесение Господне би трябвало да помним, че ние преди да можем да достигнем квалифицираната за нас от Господ безконечна обител, би трябвало да се стремим да бъдем обител на Светия Дух.
Апостолът на няколко пъти ни припомня: „ Нима не знаете, че вие сте храм на Светия Дух “. Това значи, че ние би трябвало да се стремим освен към цялостното освещение на нашата душа, само че и на тялото. Душата и тялото би трябвало първо да бъдат подчинени на човешкия дух, а духът ни би трябвало да предаде тялото и душата ни на нашия Бог, да направи цялото наше създание проницаемо за Светия Дух.
В деня на Възнесение Христово да се възнесем над нормалния си живот, да се възнесем освен с фантазии, само че с делата си. Да се устремим да бъдем Богоугодни, даже и това да ни коства някое страдалчество.
